Много често нашите клиенти се отказват от имота на мечтите си, само защото същият е със статут на „ателие“. В подобни случаи не се колебайте да попитате личния си консултант за подробности.

Както всички знаем, имотите със статут на "ателие" имат няколко предимства, едно от които е и именно привлекателната продажна цена. Какво обаче ни плаши?

За да ви запознаем предварително със ситуацията, днес ще разбулим няколко мита за имота със статут на "ателие"

Мит №1: Смяната на предназначението на имота е трудна, дори невъзможна.

За смяна на статут на ателие на жилище, е необходимо то да отговаря на конкретни изисквания, посочени в Закона за устройство на територията („ЗУТ“) и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, най-общо казано да имате самостоятелен вход, помещение за кухня или кухненски бокс, баня с тоалетна, складово помещение, което може да е гараж или мазе и други изисквания. Предвид ограничението за извършване на адресна регистрация в недвижим имот, който е с предназначение за ателие, много хора предприемат процедурата по промяна на предназначението на ателието в жилище. Това може да бъде осъществено и по новата и улеснена процедура за промяна на предназначението по чл. 147а от ЗУТ. За изискванията, необходимите документи и всичко останало по смяната на статута от “ателие” в “жилище/апартамент”, вижте тук.

Мит №2: Заплаща се промишлен ток.

Предвид посочените промени, ако ателието се използва за битови нужди, то следователно клиентът заплаща цените за битов ток. Това отчита решение № 5098/29.04.2020 г., III о. на ВАС, според което се приема, че отчитането на енергия за битови нужди е допустимо и за ателие, ако ползването е за битови нужди, като не се изисква промяна на ползването му от ателие за индивидуална творческа дейност в жилище по реда на ЗУТ. 

Мит №3: По-високи данъци.

Често се приема, че ателието може да бъде „основно жилище“ по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ и като такова заявителят има право да получи данъчно намаление по чл. 25 ЗМДТ.

Мит №4: Невъзможно е да се направи адресна регистрация.

Въпреки малкото особености по тази процедура, на практика собствениците на ателиета могат да получат административен адрес. От изложеното горе, макар и неизчерпателно, следва изводът, че съществуват достатъчно причини гражданите, на които са отказани административни услуги, каквато е именно адресната регистрация, с мотива, че заявеният имот няма характера на жилище/апартамент, биха могли да потърсят правна защита на правата си и законните си интереси. Освен това, Върховният административен съд (Реш. 2596/24.02.2021, III o) приема, че съгласно текста на чл.89, ал.1 от Закона за гражданската регистрация адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. С това понятие законодателят не въвежда задължение на лицето да посочи за свой адрес само „ жилище“ по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) – то може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди.

Източник на информация: https://bit.ly/3MdfxKK